За грифоните се смята,че съществуват повече от 500 години.Изображение на предци на брюкселския грифон може да се видят на една от картините на Жан Ван Айк”Четата на Арнолфин” нарисувана през 1434 година.На това платно намиращо се в Лондонската национална галерия е изобразено малко рижаво кученце с дълга разрошена козина.Това кученце е пълно копие на съвременния брюкселски грифон.Друга картина потвърждава древността на грифоните-портрет на Хенри III с кученце грифон нарисувана от Жакобо де Емполи/1554-1640/
Родината на брюкселския грифон е Белгия-Брюксел,където е бил използван като пазач на конюшните от гризачи.Подобни кучета са били разпространени в дворците на френските и белгийските монарси. Съществуват три разновидности грифони.Всичките три породи /брюкселски грифон,белгийски грифон и малък брабансон/произхождат от малко дългокосместо кученце наречено “Smousje”,които в продължение на векове са се срещали в районите на Брюксел.
Първите сериозни събития по признаването на породата било участието на грифон в първата изложба за белгийски кучета през 1880 година.В 1883 година първите брюкселски грифони са били зарегистрирани в L.O.S.H/Белгийска племенна книга/ През 1889 година е бил създаден първия клуб на развъдчиците на брюкселски грифони.В 1900 година тази порода наред с останалите е станала популярна благодарение на интереса,който е проявила кралицата на Белгия Мария Хенриета.
Брабансонът се е появил в резултат на използване в развъждането на мопс с черна окраска.От мопса е била получена по късата и сплескана муцуна.Понякога много често от връзката на дългокосмести кучета са се раждали кучета с къс косъм и тогава се е решило да се отдели в отделна разновидност под названието брабансон в чест на белгийската провинция Брабант. Тези три разновидности са обединени в една група и те имат обща класификация. Всичките три разновидности се нуждаят една от друга.
Белгийския грифон въведен в линията на брюкселския грифон подобрява пигментацията на рижите потомци.Самият той лишен от примес на кръв от брюкселския и брабансона постепенно загубва добрата космена покривка.Кръстосването на брюкселски с белгийски трябва да става на всяка четвърта генерация,а брабансона на всяка трета генерация.
През 1904 година грифона вече е имал стандарт-три породи в една-брюкселски грифон,белгийски грифон и малък брабансон.
Стандарта е обновен 1993 година.
|