За грифоните се смята,че съществуват повече от 500 години.Изображение на предци на брюкселския грифон може да се видят на една от картините на Жан Ван Айк”Четата на Арнолфин” нарисувана през 1434 година.На това платно намиращо се в Лондонската национална галерия е изобразено малко рижаво кученце с дълга разрошена козина.Това кученце е пълно копие на съвременния брюкселски грифон.Друга картина потвърждава древността на грифоните-портрет на Хенри III с кученце грифон нарисувана от Жакобо де Емполи/1554-1640/Image Example Родината на брюкселския грифон е Белгия-Брюксел,където е бил използван като пазач на конюшните от гризачи.Подобни кучета са били разпространени в дворците на френските и белгийските монарси. Съществуват три разновидности грифони.Всичките три породи /брюкселски грифон,белгийски грифон и малък брабансон/произхождат от малко дългокосместо кученце наречено “Smousje”,които в продължение на векове са се срещали в районите на Брюксел. Първите сериозни събития по признаването на породата било участието на грифон в първата изложба за белгийски кучета през 1880 година.В 1883 година първите брюкселски грифони са били зарегистрирани в L.O.S.H/Белгийска племенна книга/ През 1889 година е бил създаден първия клуб на развъдчиците на брюкселски грифони.В 1900 година тази порода наред с останалите е станала популярна благодарение на интереса,който е проявила кралицата на Белгия Мария Хенриета. Брабансонът се е появил в резултат на използване в развъждането на мопс с черна окраска.От мопса е била получена по късата и сплескана муцуна.Понякога много често от връзката на дългокосмести кучета са се раждали кучета с къс косъм и тогава се е решило да се отдели в отделна разновидност под названието брабансон в чест на белгийската провинция Брабант.Image ExampleТези три разновидности са обединени в една група и те имат обща класификация. Всичките три разновидности се нуждаят една от друга. Белгийския грифон въведен в линията на брюкселския грифон подобрява пигментацията на рижите потомци.Самият той лишен от примес на кръв от брюкселския и брабансона постепенно загубва добрата космена покривка.Кръстосването на брюкселски с белгийски трябва да става на всяка четвърта генерация,а брабансона на всяка трета генерация. През 1904 година грифона вече е имал стандарт-три породи в една-брюкселски грифон,белгийски грифон и малък брабансон. Стандарта е обновен 1993 година.


                                     СТАНДАРТ
                     

КЛАСИФИКАЦИЯ: FCI 9 група/кучета компаньони/секция 3-Малки белгийски кучета.
ОБЩ ВИД: Малко куче компаньон,умно,бдително,обладано от чувство за собствено достойнство,добре балансирано,квадратна форма,хубави кости с елегантни движения ,с почти човешко изражение,което не може да не привлече внимание.
ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ: Много предан към своите стопани.Много бдителен,но не е агресивен.
КИЛОГРАМИ: между 3,5 кг.до 6 кг.
ВИСОЧИНА : достига 20-30 см.
ГЛАВА: Достатъчно голяма в сравнение с тялото.Черепа е широк,окръглен с изпъкнало чело.Прехода от челото към муцуната е ярко изразен.Муцуната е много къса.Носът е черен с широко отворени ноздри.Устните плътно прилягат една към друга.
ЗЪБИ: Трябва да има 6 резци.Резците на всяка от челюстите да са разположени така,че да образуват права линия . Горните и долните зъби да са разположени паралелно една над друга.
ЧЕЛЮСТ: Долната челюст трябва да е извита нагоре,широка застъпваща горната челюст.Устата трябва да е плътно затворена ,езика и зъбите не трябва да се виждат.
ОЧИ: Очите са широко раздалечени,големи,не изпъкнали,кафяви.
УШИ: Ушите са малки ,високо поставени с достатъчно разстояние между тях.
МУЦУНА: много къса.По дължина не трябва да превишава 1,5 см.Що се отнася до брабансона то муцуната изглежда по дълга,защото липсва дългата козина.
ТЯЛОТО е късо с достатъчно широки и дълбоки гърди.
ГЪРБЪТ е прав.
ОПАШКАТА е високо поставена и повдигната към гърба.
КРАЙНИЦИТЕ са прави,паралелно поставени,средно дълги с малки плътни лапи,окръглена форма.Възглавничките и ноктите са черни.
ДВИЖЕНИЯ: Мощтни паралелни движения на крайниците с добро оттласкване на задните.
КОСЪМ: Брюкселския и Белгийския грифон са твърдокосмести кучета с подкосъм.Козината е твърда,леко вълниста,но не къдрава.Трябва да се тримингова.Много дълга и къдрава козина е нежелателна тъй като разваля общия вид.Малкия брабансон е късокосместо куче с твърда ,права, блестящя козина не по дълга от 2 сантиметра.
ЦВЯТ: Брюкселския грифон е риж на цвят.Малко черно се допуска на брадата и веждите.Белгийския грифон: черен и черен с подпали.Подпалите са разположени отпред на предните крайници от лапата до китката и на задните крайници от лапата до скакателната става.Също се среща на вътрешната страна на крайниците,на гърдите,на скулите,на подбрадието,над очите,на вътрешната част на ушите,под опашката и покрай ануса. Малък брабансон:Има същата окраска като при дългокосместите видове.Има тъмна маска.
ПРОПОРЦИЙ: Дължината на корпуса от рамото до седалището трябва да съответства на височината на кучето в холката.Холката е леко приповдигната.Гърба е прав,къс и силен.Поясницата е къса,мускулеста.Опашката е високо поставена и приповдигната към гърба.
МУСТАЦИ И БРАДА: Започва от под очите и от ухо до ухо покриваща муцуната и скулите с гъсти косми,която е по дълга от останалите части на тялото образуващо брада.Над очите козината трябва да е по дълга от другите части на главата образуващи вежди. При трите разновидности бели косми на гърдите са нежелателни.
ДЕФЕКТИ: Всяко отстъпление от стандарта трябва да се счита за дефект.
1.Агресивност
2.Отсъствие на пигментация на носа.Допуска се само черна.
3.Език ,който се вижда при затворена уста.
4.Крива долна челюст.
5.Горната челюст да се подава над долната.
6.Цветове като сив,бежов с подпали,кафяв с подпали.
7.Всякакви бели петна.